Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“ ще ви отведем в Симеоновград и ще ви разкажем историята на 30-ти пехотен Шейновски полк, известен също така и като „Черния полк“

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви отведем в Симеоновград и ще ви разкажем историята на 30-ти пехотен Шейновски полк, известен също така и като „Черния полк“.

На 8 януари, 1904 г., с указ № 84 на княз Фердинанд I - Шести резервен полк към Осма пехотна Тунджанска дивизия в Стара Загора получава ново местоположение в Търново Сеймен, както и ново име - „30-ти пехотен Шейновски полк“. През октомври същата година личният състав на формированието се събира в Симеоновград. Макар към този момент казармените помещения в града все още да са в строеж, военните са посрещнати с радост от местното население. Част от тях местните приемат в домовете си, а останалите са настанени в казармите в Харманли. В изграждането на казармите в града се включва целият полкови състав и те са официално открити на 15 септември 1906 г.

От началото на века до средата на 40-те години „30-ти пехотен Шейновски полк“ е  участвал във всички военни действия, които армията води по време на двете балкански и двете световни войни. Симеоновградският полк е първият, който атакува непревземаемата одринска крепост, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Картал тепе. Пета рота от формированието участва в първото сражение на Балканската война при връх „Курт Кале“, над с. Мезек, свиленградско. В памет на загиналите войни от полка впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес, а на него има паметник в чест на загиналите.

В периода 1912 г. - 1918 г. войските от 30-ти пехотен Шейновски полк дават най-много жертви. Когато през 1918 г. малцината оцелели войници се завръщат у дома, опечаленото население ги посреща в черни облекла, а командирите нареждат сградите и оградите на полка да се боядисат с черна боя в знак траур. По този начин 30-ти пехотен Шейновски полк остава във военната историята като „Черен полк“. Редиците на войсковата част винаги са проявявали огромна смелост и героизъм в битките.

След подписването на Ньойския договор 1919 г. полкът е разформирован и казармените помещения за кратко са обитавани от друг полк, а по-късно и от руски белогвардейци. Въпреки това, никой не смее да пипне черните траурни огради. Шейновският полк е възстановен през 1937 г. В първите години на Втората световна война той е на Прикриващия фронт, а впоследствие е включен в състава на 3-та пехотна балканска дивизия, като се сражава в Мурската операция, северно от река Драва, и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец.

„Черният полк“ затвърждава името си и в периода след 9 септември 1944 г., когато една седмица не допуска новата власт да влезе в казармения район заради клетвата на бойците във вярност към царя, а на портала е позиционирана картечница „Максим“ и се вее черно знаме. „Черният полк“ е останал в историята на армейците и като един от най-тежките за отбиване на военна служба.

През 2001 година полкът е закрит, но в летописа му, освен бойните сражения, са записани и множество културни традиции. При превземането на връх „Курт кале“ още на 5 октомври, Шейновският оркестър свири марш. Един от първите военните ансамбли в българската армия е създаден от Шейновци. В историята на полка за него са композирани два марша, издавани са вестници и монографии, а полкът пръв съгражда свой собствен полкови паметник.