Културни паметници в област Хасково

Хасковският край през праисторията, античността и средновековието

Ирко Петров

Хасковска област обхваща площ от 5 541  кв. км. В тази територия се включват долината на р. Марица, Хасковската хълмиста област, части от Горнотракийската равнина, Сакар планина и Източните Родопи.
Вертикалният елемент на планините неизменно присъства в пейзажа. Тук те са относително ниски, със закътани плодородни долини между тях, даващи прекрасни условия за живот. В недрата им се крият богати залежи от полезни изкопаеми, включително злато и сребро. Връх Мечковец - със своите 860 м, е най-високата точка в областта.
Климатът е мек, от преходен към континентално средиземноморски, със силно изразено средиземноморско влияние в най-югоизточните части на региона.
През територията на областта протичат три от най-големите български реки – Марица, Арда и Тунджа. Край тях от най-дълбока древност преминават пътища, свързващи Средиземноморието с вътрешността на Тракия и Родопския масив. Важна транспортна артерия е и р. Марица, използвана за превоз на стоки по вода до края на ХІХ в.
Съвременният ландшафт е много по-различен от този, от преди пет-шест века. До към ХVІ в. районът е покрит с гъсти вековни гори, а реките - значително по-пълноводни. Въпреки че претърпява известни промени, климатът винаги е бил благоприятен за развитие на земеделие и скотовъдство. Разбира се, това далеч не е кътче от рая, но прекрасните условия за живот по тези земи от най-дълбока древност компенсират рисковете да се живее на кръстопът, през който периодично преминават множество завоеватели, сеещи смърт и разрушения.

Най-старите следи от живот, открити до сега на територията на съвременната Хасковска област, датират от новокаменната епоха (VІІ – V хил. пр. Хр.).
През следващата, меднокаменна епоха (V – ІV хил. пр. Хр.), населението по нашите земи усвоява уменията за добив и обработка на медта и изработването на предмети от този метал. Камъкът все още е основен материал за изработване на оръдия на труда, но технологията на производството им се усъвършенства.
В последните години в района на Сакар планина са открити златни накити, които се датират в V хил. пр. Хр. и са синхронни с тези от варненския некропол от меднокаменната епоха – най-старото обработено злато в Европа. При с. Орлово са намерени раковини от южната част на Егейско море, които са използвани като суровина за изработването на накити. Те са доказателство не само  за наличието на оживени контакти на региона със земите на източното Средиземноморие, но и за това, че днешните български земи, включително и земите на съвременната Хасковска област, участват активно във формирането на фундамента на съвременната Европейска цивилизация.
Названието „бронзова епоха” (края на ІV – края на ІІ хил. пр. Хр.) се свързва с усвояването на качествено нов материал за изработване на оръдия на труда, оръжия и други предмети на бита. Поради по-добрите си механични качества бронзът постепенно измества камъка и медта. По това време районът е заселен от тракийски племена. Появяват се първите могилни некрополи, оформящи характерния тракийски ландшафт.
На територията на Хасковска област не са запазени архитектурни паметници от гореизброените три епохи.

Характерен момент от развитието на региона през ранножелязната епоха (12 – 6 в. пр. Хр.) е появата на тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава “голямокаменни” – изградени от големи каменни блокове. Към тях се причисляват долмените, кромлехите и менхирите, скалните гробници, нишите, басейните и др. Много често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси. Вярата на местното население в силата на тези свети места е толкова силна, че те продължават да се почитат и в по-късните епохи.

При с. Долни Главанак, е запазен един от най-интересните мегалитни паметници по нашите земи. Това е светилище – кромлех, изградено от внушителни по размер каменни блокове, разположени в кръг. Те очертават свещено пространство, в което тракийските жреци извършвали своите ритуали. Намерените при археологическите проучвания артефакти показват, че комплексът е използван за ритуални цели в продължение на векове. Построен е около 8 в. пр. Хр., но се използва интензивно до 1 в. пр. Хр.

Тракийският култов център при с. Малко градище е разположен в живописна местност в Източнородопския дял „Гората”. На няколко скални зъбера, които се извисяват над девствената гора, са изсечени множество култови ниши, ритуално стълбище и басейн. В подножието на скалата е запазена гробница, а встрани от нея  има  втора, останала незавършена. Пред тях личат руините на раннохристиянска базилика. Най-ранните материали открити до сега се датират в 10 – 9 в. пр. Хр. Животът тук продължава през без прекъсване до късното средновековие.От върха на централния скален масив се открива приказна панорама към долината на р. Арда и Родопите. Местността е известна под името „Глухите камъни”.

Един от най-атрактивните тракийски паметници в областта е изсечен  в скалите, надвиснали над долината на р. Арда, при с. Пчелари. Това е скална гробница, предназначена да даде последен приют на тленните останки на представител на тракийската аристокрация. Създадена в периода 12 – 6 в. пр. Хр., през средновековието тя е била използвана като килия за монаси отшелници.

В близост до с. Хлябово се намира един от най-добре запазилите се до наши дни долмени. Той е представител на най-древните тракийски гробници, строени в периода 12 – 6 в. пр. Хр. Построен е от каменни блокове, тежащи стотици килограми, и има сложен план с няколко камери за извършване на погребални ритуали.

При село Овчарово може да се види единственият съхранил се по българските земи тракийски менхир. Той представлява грубо оформена трахитова колона с височина 2,10 м, и диаметър около 1 м.

Широко разпространени на територията на съвременната Хасковска област са така наречените „шарапани”. Това са басейни, изсечени в скали или в отделни каменни блокове Понякога те са по двойки, свързани помежду си с канал и разположени каскадно един над друг. Легенди сред местното население ги свързват с производството на вино в древността. Сигурно е обаче, че поне част от тях са използвани за промиване на рудата от многобройните антични рудници, намиращи се околностите им.

Следващият етап от развитието на земите на Древна Тракия - “късножелязната епоха”, обхваща времето от 6 в. пр. Хр. до 1 в. Това е период на по–широко “отваряне” на тракийските земи към околния свят. Усъвършенстват се обществените отношения. Въвеждат се нови технически решения. Развива се селищната система. Една част от тези промени са резултат на вътрешни процеси и естествено развитие на достиженията от предходната ранножелязна епоха. Друга част са резултат на проникването на влияния на различни култури: елинска, македонска, скитска, римска и др.
Територията на Хасковска област влиза в границите на Одриското царство практически от самото му възникване в края на 6 в пр. Хр.
Сред десетките археологически паметници от този период, запазили се на територията на региона, се открояват откритите тук тракийски гробници. До наши дни са проучени повече от десет съоръжения от този тип. Сред тях се открояват две – тези при с. Александрово и с. Мезек, които безспорно са част от бисерите в короната на тракийското културно наследство.

Гробницата при с. Мезек е открита през 1931 г. Съоръжението поразява с монументалността си. Изградена е от каменни квадри с внушителни размери, свързани помежду си с метални скоби. Има коридор (дромос), дълъг повече от 20 м, след който следват две правоъгълни камери. От тях се влиза в погребална камера, засводена с купол с диаметър 3,30 и височина 4,30 м. Общата дължина на съоръжението надхвърля 30 м. Покрито е с огромен могилен насип с височина около 15 м и диаметър 90 м.
В гробницата са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, стъкло и керамика. В близост до нея е открита статуя на бронзов глиган в естествени размери. Построена е през 4 в. пр. Хр.

През 2000 г. североизточно от гр. Хасково, при с. Александрово е открита тракийска гробница със стенописи от втората половина на 4 в. пр. Хр. Тя е изградена от варовикови квадри, без спойка помежду им. Има дълъг коридор, с вход на изток, фасадата на който е разрушена. Запазената му дължина е около 10 м. Следват малка правоъгълна камера и кръгла камера, засводена с купол. Диаметърът на последната е 3,30 м, а височината и е 3,40 м. Височината на могилния насип е около 15 м, а диаметърът му 70 м.
Вътрешната част на коридора, правоъгълната и кръглата камери са покрити със стенописи, които са без паралели в откритите до сега тракийски гробници по българските земи.  Редуват се бойни и ловни сцени, изобразена е и сцена на пиршество. Те са разделени с полета с орнаментална и монохромна украса. Изключително реалистичната живопис носи богата информация за тракийските религиозни представи и за бита на древните траки. Съоръжението принадлежи към типа на гробниците хероони – светилища, в които периодически жреците са извършвали ритуали, посветени на обожествения владетел.

През 45 г. в резултат на дворцов преврат е убит последният тракийски владетел Реметалк ІІІ и земите на юг от Балкана са обявени за римска провинция – Тракия. От периода на римското владичество в Хасковска област са се запазили редица интересни археологически паметници.

В края на 1 – началото на 2 век, в живописна местност край река Клокотница, близо до съвременното село Каснаково е изградено светилище, посветено на нимфите и Афродита. Центърът му е оформен около извиращ от скалите обилен карстов извор. Над него е построена е арка, със запазен надпис, в който се упоменават имената на Бейтюкент Есбенериус, тракиец, приел името и на римския император Тит Флавий, както и на неговата съпруга – Клавдия Монтана, която, ако се съди по името, е от италийски произход. Светилището представлява голям комплекс от сгради и амфитеатър на подхода към него. На изток са открити следи от жилищни и стопански постройки, вероятно вила на семейството, построило светилището. Комплексът при с. Каснаково е най-добре запазеният нимфеум от римската епоха по нашите земи.

Прекрасен паметник от периода на римското владичество е намиращата се близо до Ивайловград римска вила „Армира”. Построена е през 1 век и представлява внушителен комплекс с впечатляваща декорация от мозайки и скулптурни елементи. По богатството на украсата си вилата си съперничи с най-богатите подобни паметници от римската епоха. Разрушена е през 378 г., след разгрома на римската войска в сражението с готите при крепостта Букелон.

Сред добре запазените паметници от периода на римското владичество в Хасковска област са и крепостта в Минерални бани, която през средновековието е преустроена във феодален замък, както и прекрасно съхранен участък от римски път при с. Долни Главанак.

Преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол през 330 г. е повратен момент в историческата съдба на региона. От отдалечена провинция, той се превръща в предмостие на новата метрополия, в неин преден фортпост, на който, наред с облагите от близостта с новия административен център, е съдено да поеме ударите на многобройните варварски нашествия.
След 9 век  границите на създадената през 681 г. на север от Балкана българската държава се преместват трайно далеч на юг и в територията й са включени земите на съвременната Хасковска област.

На около 1,5 км югоизточно от с. Михалич, в скален откос в местноста „Айпандо”, е изсечена църква. Четиринайсет оформени в скалата стъпала отвеждат поклонника дълбоко надолу в наоса. Планът му наподобява този на градените кръстокуполни църкви. Куполът е с диаметър 5,5 м и височина от най–високата му точка до пода – 6 м. Три конхи, разположени на изток, север и юг, оформят пространство с форма на кръст. В дъното на източната абсида е изграден подиум – олтар от каменни плочи. В стените на храма са изсечени кръстове. Църквата се датира в 10 в. Това е най-монументалната и с най-сложен план средновековна скална църква по българските земи.

На около два км югоизточно от с. Маточина, в местността „Дели кая”, се намира втора скална църква. В нея се влиза през засводен коридор дълъг 4,40 м, широк 3 м и висок 3,50 м.  Наосът има правоъгълен план и полуцилиндричен свод. Дълъг е 9,85 м, широк 7 м и висок 5 м. На източната му стена, която е без абсида, има три ниши, вероятно предназначени за поставяне на икони. От двете страни на входа има изсечени в скалите стъпала, отвеждащи към платото над църквата. Тук са открити няколко вдълбани в скалата гроба, ориентирани в посока изток – запад. Църквата е датирана в Х век.

Крепостта при с. Мезек е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Построена е през ХІ век. Стените и са иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан и украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет крепостни кули, пет от които са разположени на най-уязвимата южна стена. Главният вход е разположен на западната крепостна стена. Втори, по-малък вход (потерна), има до кулата на източната стена. Крепостта се отъждествява със споменавания в средновековните извори Неутзикон.

На една височина северно от село Маточина се издига средновековно укрепление. Макар и неголяма по площ, крепостта има сложен архитектурен план. Снабдена е със жилищен етаж, голямо подземие, складови помещения, затвор и малък параклис. Предназначена е била да подслони местен феодал и немногочислен гарнизон и е изпълнявала функциите на феодален замък. Построена е през 11 – 12 век върху руините на голямата късноантична  крепост Букелон. Името й е често упоменавано в древните хроники, във връзка със значими исторически събития. От епархийските списъци, съставени по времето на император Лъв VІ (886-912 г.), научаваме, че Букелон е бил епископски център, подчинен на митрополита на Адрианопол.
През 378 година в близост до нея се провежда прочутата битка между римската войска, командвана от император Валент, и въстаналите готи. Тя завършва с пълен разгром за римляните, а император Валент загива.
През 1205 година в подножието на крепостта българският цар Калоян побеждава рицарите от ІV-я кръстоносен поход и пленява императорът на Латинската империя Балдуин.

Друг добре запазен паметник на средновековното крепостно строителство е крепостта Лютица, намираща се на 6 км западно от Ивайловград. Първите писмени сведения за нея датират от 9 в. От тях научаваме, че крепостта е била седалище на епископ, подчинен на Пловдивската митрополия. Многократно разрушавана и възстановявана в сегашния си вид тя е построена през 12–3 век, вероятно по времето на цар Калоян.