Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“ ще ви представим една от емблематичните личности в историята на  Харманли - Марко Сакарски


Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви представим една от емблематичните личности в историята на  Харманли, допринесла за обществено-политическия и културно-просветния живот на града и общината - Марко Сакарски.

Роденият в с. Набожно (дн. Браница) на 15 септември 1894 г. Марко Димов Сакарски получава духовно образование в Бачковския манастир и средно образование в хасковската гимназия. Той участва в Първата световна война като редник в 30-ти пехотен Шейновски полк, където е ранен на осем места, вследствие на което получава частична парализа и неподвижност на пръстите на дясната ръка. За доблестното си участие във войната е награден с войнишки кръст „За храброст” и „За заслуга”, но той не се задоволява само с това признание и веднага след приключването на Първата световна война записва и успешно завършва Юридическия факултет на Софийския университет.

През 1926 г. Марко Сакарски започва да работи като адвокат в Харманли, съчетавайки професионалните ангажименти с активното участие в обществено-политическия и културно-просветния живот в харманлийския край. Богатата му биография включва и членуването в училищното настоятелство в града на Белоногата. Като негов представител той заема патриотичната позиция в защита на запазването на Педагогическото училище за цяла Югоизточна България. Освен изградената публична репутация на човек, работещ неуморно в името на прогреса и развитието на града, Сакарски е бил председател на местното туристическо дружество „Родопи” и е смятан за първия харманлийски краевед. През 30-те години на миналия век Сакарски публикува във в-к „Харманлийски обзор” няколко изключителни статии и защитава тезата, че камъните, с които е строена „Ак балдър чешмеси” (известна още като „Таванлъ чешма”, „Яла чешма” и др.), са от същия произход, от който са и каменните блокове на градежа на Гърбавия мост над Олу дере, кервансарая и хамама в Харманли, т. е. от 1585 г. Авторът отива и по-далеч в историята като пише, че чешмата е вдигната от Сиавюш паша, който нарежда изграждането и на Гърбавия мост. Така краеведът прави опит да докаже, че Сиавюш всъщност е прототип на везира от поемата „Изворът на Белоногата” на П. Р. Славейков, с което установява историческото местонахождение на Белоногата.

Като епархийски избирател Сакарски пледира за изграждането на т. нар. „нова църква“ в Харманли. По негова инициатива за покровител на храма е избран българският светец – Иван Рилски, а в нея е вградена чисто българска стилна резба, единствена на Балканския полуостров, за която вече сме ви разказвали. Отново по негово настояване и с негово съдействие е изграден градския водопровод в града, павиран е главният път и е създадена първата изкуствена гора в Харманли по дефилето на река Олу дере.

Една от големите заслуги на Сакарски към историята на Харманли е създаването на неговия труд „Стогодишнината на църквата Св. Анастасий” и „Църковни борби”, свързани с църквата. Автор е на няколко краеведски изследвания, статии с историко-етнографски и географски характер, сказки и обществени лекции, четени в Народния университет към читалището и е редактор на местните вестници „Харманлийски глас”, „Харманлийско ехо” и „Харманлийски обзор”.

На 28 януари 1940 г. е избран за народен представител. Като такъв той е помагал изключително много на града. Бил е член на парламентарните комисии на народното просвещение и по проверка на изборите.

По време на съдебния процес на „Народния съд“ Марко Сакарски е осъден на смърт, на 5 млн. лв. глоба в полза на държавата, лишаване от права завинаги и конфискация на цялото му имущество. Присъдата не подлежи на обжалване и е изпълнена веднага на 1 срещу 2 февруари 1945 г., когато той е на 50 години.