Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“ ще ви разкажем за Руси Славов - храбрият български войвода, спасил живота на хиляди тракийски бежанци, край Маджарово


Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви разкажем за Руси Славов - храбрият български войвода, спасил живота на хиляди тракийски бежанци, край Маджарово.

 

Руси Славов Георгиев е български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден през 1886 година в Нова Загора, тогава Източна Румелия, Руси Славов е буйно, самостоятелно и ученолюбиво дете, израснало с двамата си родители и петте си братя и сестри. След като завършва прогимназията със семейството си се занимават с търговия на кожи. Още тогава Руси проявява изключителен интерес към Македоно-Одринското въстание и следи развитието на събитията. През 1903 година, едва 17-годишен, се присъединява към ВМОРО и става част от четата на Михаил Герджиков. Той участва в нападението на Василико и с. Паспалово на 6 и 7 август (ст. ст.) - Преображенското въстание, след което се връща в Нова Загора. В периода преди обявяването на Балканската война Руси Славов извършва активни агитационни дейности, възстановява местни комитети и събира информация за движението на османските войски по границата. По този начин той попада под зоркия поглед на османската власт и за залавянето му се обявява награда.

 

На 27 юли 1913 г. Руси Славов получава разрешение да прескочи границата и да се притече на помощ на тракийското население. Секретарят на четата Тодор Димов пише:  „Повече от 25 000 души българи бяха потърсили в Дедеагач спасение от башибозука. Казармата, където бяха настанени те, бе ограбена и никому не се разрешаваше да излиза вън от нея. След няколко дни изкараха насъбраните българи от казармата и ги поведоха към гр. Фере, охранявани от силен конен и пеши конвой…“. Тогава, благодарение на съобразителността и смелостта на двамата войводи Руси Славов и Димитър Маджаров, хиляди тракийци са спасени и отведени в България през селата Попово и Чеир към с. Ятаджик (Маджарово), където ги посрещат башибозуците и настава кръвопролитен бой. В битката загиват над 2000 души, а останалите са спасени благодарение на храбростта на Димитър Маджаров и Руси Славов.

 

Вместо да разформироват четите, войводите Славов и Маджаров получават ново разрешение от военното комендантство и заминават към с. Мерхамли. Там в неравностойна битка ги очаква войската на Явер паша, която е в пъти повече от четниците. Затова те решават да използват хитрост при битката. На 14 ноември започва сражението между войските на Явер паша и четниците на Славов. Руси нарежда на конниците да се изскачат на планината и да наобиколят врага в кръг, за да изглеждат по-многобройни. Стратегията дава резултат, Явер паша се заблуждава и приема предложението на българите за капитулация.

 

Руси Славов умира  на 2 декември, 1937 година, в Пловдив. В некролога за неговата смърт, издаден от бойните му другари, е написано: „Руси спаси честта и достойнството на многохилядните тракийци и с рядката си самоотверженост на смел борец и водач записа в страниците на историята една светла дата…“.

Само след дни, на 3 октомври, ще почетем Деня на тракийската памет в Маджарово. Поклон пред подвига на смелите и признателност към храбрия им дух.