Тази седмица в Любопитно от областта припомняме живота и делото на големия български общественик Нестор Марков

Рубриката „Любопитно от областта“, в която ви разказваме интересни истории и факти, обиколи всички единадесет общини от областта и завърши своя  първи цикъл.

Сега предстои и втора част от инициативата на областния управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, но този път изборът на разказ е за личности от областта, дали своя принос за развитието на региона и България. Отново започваме рубриката Любопитно от областта с община Хасково, припомняйки живота и делото на големия български общественик, работил всеотдайно за културното издигане на българския народ и за уредбата и укрепването на българската държава - Нестор Марков. Неговият берелеф може да видите и днес на сградата на Областна администрация-Хасково.

Нестор Марков Демирев е роден през 1836 г. в с. Криво поле, Хасковско. Израснал в заможна фамилия, той завършва училище в родното си село, след което е издигнат до помощник-учител. С това жаждата за знания на младежа не е задоволена и, макар от него да се очаква като най-голям от петте деца да поеме семейните дела, с благословията на родителите си, той заминава, за да продължи образованието си в с. Горски извор, а после и в Хасково, където набляга на изучаването на чужди езици. Нестор Марков се посвещава на ученето и учителската кариера. За няколко години преподава първо в родното си село, а по-късно в град Харманли. Като изявен привърженик на българщината Марков предизвиква недоволството на гъркоманите в региона. В Криво поле той настоява в училищата и църквите да се учи и проповядва на български език. В Харманли младият и ентусиазиран учител повежда открита борба с гъркоманите. Той започва своето просветно дело като ревностен защитник на българския език и учи децата не само на четене, писане и смятане, но и на патриотични песни. Това му навлича гнева на местното гъркоманско общество до такава степен, че те искат неговото физическо отстраняване. Марков успява да избяга и отива в Пловдив, където учи при видния възрожденски книжовник Йоаким Груев. След година се завръща в Хасково и става учител, но гъркоманите, сред които и хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо, виновник за залавянето на Атанас Узунов, не забравят за неговите деяния и започват да пишат доноси до властта. Вследствие на което Марков е изправен пред пловдивския съд, но там властите го оправдават. След като се завръща в Хасково гъркоманите отново се надигат против него и тогава, препоръчан от Йоаким Груев, той заминава за Плевен, където става главен учител. Там неговото име се свързва с откриването на девическо училище, създаването на градското читалище "Съгласие" и театрална трупа. Поканен е да преподава в Русе, а от 1873 г. и в Априловската гимназия в Габрово, която по това време е средище на новото българско образование. В Габрово Марков продължава да съставя и издава учебници. През 1876 г., наклеветен от местните чорбаджии, Нестор Марков, заедно с още трима преподаватели от Априловската гимназия са уволнени и изпратени в Търновския затвор. След едномесечен престой те са освободени под обща амнистия и Нестор Марков е изпратен като учител в Лясковския манастир.

Нестор Марков владее френски, турски и руски език. По време на Освободителната война (1877-1878), той е зачислен като преводач в щаба на ген. Гурко и заради своите заслуги по време на войната е награден с руски орден.

В бурната 1878 г., той е назначен за секретар на хасковския окръжен управител, а след това и за префект (окръжен управител) на хасковски окръг. В организираното съпротивително движение в Южна България Н. Марков участва в създаването на комитет „Единство” и става негов председател. През 1879 г. е назначен за префект на Старозагорски окръг и взема активно участие във възстановяването на града и най-вече полага грижи за възстановяване и развитие на просветното дело в региона.

През октомври 1882 г. е назначен за окръжен управител на Търновски окръг, а през това време, за кратко и като временно управляващ Министерството на вътрешните работи. 1884 г. е назначен за окръжен управител в Русе, а през 1886 г. Нестор Марков е избран за Народен представител в III-то Велико народно събрание в Търново от Харманлийски регион.  Навсякъде се проявява като честен и принципен политик, с което си спечелва немалко врагове и неприятности.

През 1887 г. се връща към учителското поприще и преподава в Първа мъжка гимназия в София и мъжката гимназия в Русе.

Около 60-годишната си възраст Нестор Марков се заема с трудоемката задача да създаде първия си френско-български речник, който излиза от печат през 1894 година в Пловдив със заглавие „Пълен френско – български речник“. След няколко години издава и българо – френски речник. Постиженията в речниковото дело на Марков не остават незабелязани от френския просветен министър и през 1903 година, той е удостоен със званието „Носител на орден по заслуги към просветата, литературата и изкуствата“ в Париж.

От 1901 г. до 1903 г. е последователно окръжен управител в Пловдив и Варна. През 1904 г. се пенсионира и установява в София. Умира на 24 декември 1916 г. на 80-годишна възраст.

Да припомним и всички общини и места, които посетихме заедно през изминалите седмици и историите, които ви разказахме:

Община Хасково - щиковете, използвани в балканската война, които днес служат за ограда на църквата в село Конуш;

Община Димитровград - първия „Славянски дом“, създаден в България в село Ябълково;

Община Харманли - уникалния иконостас в църквата „Св. Иван Рилски“;

Община Свиленград - за Иван Вазов и живота му като учител в града;

Община Тополовград - и защо тополовградчани са известни като камиларите;

Община Любимец - и духовния център село Йерусалимово;

Община Симеоновград - и опитът на Атанас Узунов да спаси Апостола на Свободата;

Община Минерални бани - произхода на минералните води;

Община Ивайловград - най-старата църква в областта „Св. св. Константин и Елена“ в село Долно Луково;

Община Стамболово - легендата за Кралю Войвода и произхода на името на село Кралево;

Община Маджарово – на кого е кръстен градът и защо получава името си Маджарово.